Белият чифлик стои от 1820 г. в края на черен път, сред парк със стари липи, и още живее в ритъма на селска къща: зимна градина, в която на една дълга маса сядат седемдесет души, поляна под липите за церемонията и салон с камина за вечерта. Наоколо няма съседи, нито шум от пътя — само нивите, паркът и светлината, която към пет следобед става златна.
Денят на отворените врати е такъв, каквито са сватбите тук: спокоен. Разходете се с нас из парка, седнете на застланата с лен маса в зимната градина, опитайте менюто от стопанствата наоколо и наминете през работилницата за хартия и при флористката, която суши цветята от нашата поляна.